19.09.2009 г., 11:07

Пориви

1.4K 0 7

 

 

 

 

 

каленото доверие е порив

 

за драма прошка или камасутра

 

завиждат си насън с молитва

 

а пък в интензивното събудени

 

оплакват дните си за трима

 

 

 

забавени откоси от вълнения

 

загасят барбекю от бръчки

 

на вкамененото безвремие отдали се

 

лица ли бяха те да ги опишеш

 

или пък творения

 

 

 

знойно радва публиката фактът

 

че авторите газят лука

 

да се самонаблюдават и терзаят вечно

 

е тук непробиваемата скука

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Чар, гавра

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...