19.09.2009 г., 11:07

Пориви

1.4K 0 7

 

 

 

 

 

каленото доверие е порив

 

за драма прошка или камасутра

 

завиждат си насън с молитва

 

а пък в интензивното събудени

 

оплакват дните си за трима

 

 

 

забавени откоси от вълнения

 

загасят барбекю от бръчки

 

на вкамененото безвремие отдали се

 

лица ли бяха те да ги опишеш

 

или пък творения

 

 

 

знойно радва публиката фактът

 

че авторите газят лука

 

да се самонаблюдават и терзаят вечно

 

е тук непробиваемата скука

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Чар, гавра

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...