каленото доверие е порив
за драма прошка или камасутра
завиждат си насън с молитва
а пък в интензивното събудени
оплакват дните си за трима
забавени откоси от вълнения
загасят барбекю от бръчки
на вкамененото безвремие отдали се
лица ли бяха те да ги опишеш
или пък творения
знойно радва публиката фактът
че авторите газят лука
да се самонаблюдават и терзаят вечно
е тук непробиваемата скука
Чар, гавра
© Чавдар Кунчев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
