каленото доверие е порив
за драма прошка или камасутра
завиждат си насън с молитва
а пък в интензивното събудени
оплакват дните си за трима
забавени откоси от вълнения
загасят барбекю от бръчки
на вкамененото безвремие отдали се
лица ли бяха те да ги опишеш
или пък творения
знойно радва публиката фактът
че авторите газят лука
да се самонаблюдават и терзаят вечно
е тук непробиваемата скука
Чар, гавра
© Чавдар Кунчев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
