19 сент. 2009 г., 11:07

Пориви

1.4K 0 7

 

 

 

 

 

каленото доверие е порив

 

за драма прошка или камасутра

 

завиждат си насън с молитва

 

а пък в интензивното събудени

 

оплакват дните си за трима

 

 

 

забавени откоси от вълнения

 

загасят барбекю от бръчки

 

на вкамененото безвремие отдали се

 

лица ли бяха те да ги опишеш

 

или пък творения

 

 

 

знойно радва публиката фактът

 

че авторите газят лука

 

да се самонаблюдават и терзаят вечно

 

е тук непробиваемата скука

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Чар, гавра

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Кунчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...