19 сент. 2009 г., 11:07

Пориви

1.4K 0 7

 

 

 

 

 

каленото доверие е порив

 

за драма прошка или камасутра

 

завиждат си насън с молитва

 

а пък в интензивното събудени

 

оплакват дните си за трима

 

 

 

забавени откоси от вълнения

 

загасят барбекю от бръчки

 

на вкамененото безвремие отдали се

 

лица ли бяха те да ги опишеш

 

или пък творения

 

 

 

знойно радва публиката фактът

 

че авторите газят лука

 

да се самонаблюдават и терзаят вечно

 

е тук непробиваемата скука

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Чар, гавра

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Кунчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...