9.08.2009 г., 21:45

Поривът на любовта

1.5K 0 16

                                 ПОРИВЪТ НА ЛЮБОВТА                                           

 

                                                              На... (отново на теб)

 


Ти ме откри сред тъгата на толкова хора,

привлече ме само с няколко реда

и потънал в своята тежка умора,

там, в твоя свят ме отведе!

 

 

Беше топъл, слънчев и усмихнат ден,

с аромат на късни пролетни цветя,

бях от тебе силно запленен,

оттогава аз не спирам да летя!

 

 

При всяко вдишване на нощната прохлада

поглъщам твойта нежна топлина,

вкусвам всичките целувки със наслада,

предавам се на порива на любовта!

 

 

 

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...