9.08.2009 г., 21:45

Поривът на любовта

1.5K 0 16

                                 ПОРИВЪТ НА ЛЮБОВТА                                           

 

                                                              На... (отново на теб)

 


Ти ме откри сред тъгата на толкова хора,

привлече ме само с няколко реда

и потънал в своята тежка умора,

там, в твоя свят ме отведе!

 

 

Беше топъл, слънчев и усмихнат ден,

с аромат на късни пролетни цветя,

бях от тебе силно запленен,

оттогава аз не спирам да летя!

 

 

При всяко вдишване на нощната прохлада

поглъщам твойта нежна топлина,

вкусвам всичките целувки със наслада,

предавам се на порива на любовта!

 

 

 

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...