Aug 9, 2009, 9:45 PM

Поривът на любовта

  Poetry » Love
1.5K 0 16

                                 ПОРИВЪТ НА ЛЮБОВТА                                           

 

                                                              На... (отново на теб)

 


Ти ме откри сред тъгата на толкова хора,

привлече ме само с няколко реда

и потънал в своята тежка умора,

там, в твоя свят ме отведе!

 

 

Беше топъл, слънчев и усмихнат ден,

с аромат на късни пролетни цветя,

бях от тебе силно запленен,

оттогава аз не спирам да летя!

 

 

При всяко вдишване на нощната прохлада

поглъщам твойта нежна топлина,

вкусвам всичките целувки със наслада,

предавам се на порива на любовта!

 

 

 

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...