Порочен



Порок ли е това, че те обичах?

Порок ли е, че все с други си лягам,

а теб... забравих, богиньо?

Дали ще срещна такава като теб?



Демоничното в мен надделява,

взема превес, разяжда ме отвътре.

Губя контрол над себе си!

Пази се, Богиньо, да не те изгоря!



Все още има частица добро в мен.

Някъде в мене е останала таз малка частица.

Таз малка надежда!

Крещя неистово - ПОМОГНИИИИИ!!!!



Разкъсвам се между добро и зло.

По кой път да поема? Помогни да избера!

Спаси душата ми, спри ме, по дяволите!

Гняв, омраза излизат наяве, нямам сили, грохвам безжизнен!



Полудявам ли, казва го и сърцето черно.

Отново поредната бройка,

отново пускам лъжливи думи,

отново лягам с поредната.



В какво се превръщам!

Все още не е късно, казва то!

Не искам да съм в мрака, отново то мълви.

Иска да е с теб горкото!



Умирам вече, а теб те няма.

Усещам как огнъовете ме викат.

Усещам къде отивам, не съжалявам.

Готов съм, посрещам с усмивка участта жестока!



Ето те и тебе, ангел мой!

Пак ли до мен или не ?

Само ме поглеждаш и присмиваш,

а аз гледам жално, кръвта изтича ли, изтича!



Душата напуска тялото.

Падам във вечните огньове.

Каза веднъж - ако ме обичаш, адът да замръзне!

Е, каза го със лицемерна усмивка, но сега ?



Усещаш ли студа, аз го усещам.

Колко е студено само.

Всички там ме гледат.

Дори рогатият се страхува.



Дори той разбира колко съм порочен,

колко те обичам и какво ще сторя за теб.

Усмихвам се лукаво и си тръгвам.

Отново в нашият свят съм и готов за още болка!