Apr 26, 2007, 1:33 PM

Порочен

  Poetry
695 0 1
Порочен



Порок ли е това, че те обичах?

Порок ли е, че все с други си лягам,

а теб... забравих, богиньо?

Дали ще срещна такава като теб?



Демоничното в мен надделява,

взема превес, разяжда ме отвътре.

Губя контрол над себе си!

Пази се, Богиньо, да не те изгоря!



Все още има частица добро в мен.

Някъде в мене е останала таз малка частица.

Таз малка надежда!

Крещя неистово - ПОМОГНИИИИИ!!!!



Разкъсвам се между добро и зло.

По кой път да поема? Помогни да избера!

Спаси душата ми, спри ме, по дяволите!

Гняв, омраза излизат наяве, нямам сили, грохвам безжизнен!



Полудявам ли, казва го и сърцето черно.

Отново поредната бройка,

отново пускам лъжливи думи,

отново лягам с поредната.



В какво се превръщам!

Все още не е късно, казва то!

Не искам да съм в мрака, отново то мълви.

Иска да е с теб горкото!



Умирам вече, а теб те няма.

Усещам как огнъовете ме викат.

Усещам къде отивам, не съжалявам.

Готов съм, посрещам с усмивка участта жестока!



Ето те и тебе, ангел мой!

Пак ли до мен или не ?

Само ме поглеждаш и присмиваш,

а аз гледам жално, кръвта изтича ли, изтича!



Душата напуска тялото.

Падам във вечните огньове.

Каза веднъж - ако ме обичаш, адът да замръзне!

Е, каза го със лицемерна усмивка, но сега ?



Усещаш ли студа, аз го усещам.

Колко е студено само.

Всички там ме гледат.

Дори рогатият се страхува.



Дори той разбира колко съм порочен,

колко те обичам и какво ще сторя за теб.

Усмихвам се лукаво и си тръгвам.

Отново в нашият свят съм и готов за още болка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Benifios All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много истинско стихотворение!!! С Обич.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....