Порочен Порок ли е това, че те обичах? Порок ли е, че все с други си лягам, а теб... забравих, богиньо? Дали ще срещна такава като теб? Демоничното в мен надделява, взема превес, разяжда ме отвътре. Губя контрол над себе си! Пази се, Богиньо, да не те изгоря! Все още има частица добро в мен. Някъде в мене е останала таз малка частица. Таз малка надежда! Крещя неистово - ПОМОГНИИИИИ!!!! Разкъсвам се между добро и зло. По кой път да поема? Помогни да избера! Спаси душата ми, спри ме, по дяволите! Гняв, омраза излизат наяве, нямам сили, грохвам безжизнен! Полудявам ли, казва го и сърцето черно. Отново поредната бройка, отново пускам лъжливи думи, отново лягам с поредната. В какво се превръщам! Все още не е късно, казва то! Не искам да съм в мрака, отново то мълви. Иска да е с теб горкото! Умирам вече, а теб те няма. Усещам как огнъовете ме викат. Усещам къде отивам, не съжалявам. Готов съм, посрещам с усмивка участта жестока! Ето те и тебе, ангел мой! Пак ли до мен или не ? Само ме поглеждаш и присмиваш, а аз гледам жално, кръвта изтича ли, изтича! Душата напуска тялото. Падам във вечните огньове. Каза веднъж - ако ме обичаш, адът да замръзне! Е, каза го със лицемерна усмивка, но сега ? Усещаш ли студа, аз го усещам. Колко е студено само. Всички там ме гледат. Дори рогатият се страхува. Дори той разбира колко съм порочен, колко те обичам и какво ще сторя за теб. Усмихвам се лукаво и си тръгвам. Отново в нашият свят съм и готов за още болка!
Next from category
Next from the author