Порочен кръг
За болка си говорим, за раздяла,
затуй, че съм откъснат стрък
и докато към тебе съм вървяла,
съм идвала в порочен кръг...
Аз бях на въртележка панаирна,
качи ме ти, със вързани очи,
един живот в лъжа превърна,
преди превръзката да махнеш ти.
Препусках в твоя омагьосан кръг,
илюзия е бил животът шумен,
под маската ти имало е враг,
преспивал си ме, а стоял си буден.
С очи, отворени към мен
и вземащи от любовта ми чиста,
не виждах аз кога е нощ и ден,
а ти си крал със десетте си пръста.
Любов си грабил, нежност и мечти,
в очите ми лютеше прах магичен,
заплаках тихо с бисерни сълзи,
посегна на инстинкта ми първичен.
Аз чувствах с всички сетива,
затуй ти позволих очи да вържеш
и ти пред нищо свято не се спря,
обра душата, без да зърнеш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
