renika67 (Ирена Георгиева)
150 174
Jun 14, 2011, 9:15 PM

Порочен кръг 

  Poetry » Love
637 0 3

За болка си говорим, за раздяла,

затуй, че съм откъснат стрък

и докато към тебе съм вървяла,

съм идвала в порочен кръг...

Аз бях на въртележка панаирна,

качи ме ти, със вързани очи,

един живот в лъжа превърна,

преди превръзката да махнеш ти.

Препусках в твоя омагьосан кръг,

илюзия е бил животът шумен,

под маската ти имало е враг,

преспивал си ме, а стоял си буден.

С очи, отворени към мен

и вземащи от любовта ми чиста,

не виждах аз кога е нощ и ден,

а ти си крал със десетте си пръста.

Любов си грабил, нежност и мечти,

в очите ми лютеше прах магичен,

заплаках тихо с бисерни сълзи,

посегна на инстинкта ми първичен.

Аз чувствах с всички сетива,

затуй ти позволих очи да вържеш

и ти пред нищо свято не се спря,

обра душата, без да зърнеш...

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??