16.05.2007 г., 10:39

ПОРОЧНА

2.3K 0 38
 

 Порочна съм (облизвам ги с език).

Един след друг в гърдите ми се сгушват.

С очите ги разголвам... но напук

след всяка голота при мен се връщат.

Страстта им обладавам -  като вик,

изтръгнат от пропуканите устни.

Нашепвам им в ухото стих след стих,

целувам бавно... галя с нежни пръсти.

Порочна съм (а те са като псета).

Побъркват се, очите си премрежват.

Не виждат как в зависимост ме следват,

един след друг се блъскат и пререждат.

Пресъхват бързо (а били река).

Във мислите съвсем са недозрели.

Разказват си коя каква била,

а всъщност много малко са видели...

Порочна съм (не ставам за обичане)

Когато съм сама, съм всъщност с много.

Със тяло уморено... от събличане,

звънецът иззвъни ли, казвам... Сбогом!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Каквато щеш бъди-аз ще продължавам да те чета, защото МНОГО СИ МЕ КЕФИШ! Прегръщам те.....непорочно!
  • Реален е...няма друг по-реален

    А иначе,Креми за творението-супер бързо се забравя и не,не става,просто нищо не става,чак не мога да се мръдна да отида една цигара,да изпуша(имам нужда) и да дишам ми е леко трудно...
    абе не става и това е!



    "Порочна съм (облизвам ги с език)."


    "Порочна съм (не ставам за обичане)"


    "Със тяло уморено... от събличане,

    звънецът иззвъни ли, казвам... Сбогом!"

    !!!!Другото го знаеш*

  • Матриархален??? Напротив... Съвсем Реален!!!
  • Това би взело 1 -ва награда в един МАТРИАРХАЛЕН СВЯТ. Много смело!!!! Но...пък СТРАХОТНО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Мога само да ти благодаря, че си се върнала след толкова време на този стих! Усмивки за теб!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...