20.09.2016 г., 16:35

Порода "Инакомислещ"

1.1K 0 3

 

Роден да бъде моделиран
от хора и предмети всеки ден!
Решил веднъж и игнорирал
отричането на понятието "МЕН".

 

Създаден, за да е машина
във механизъм тежък и жесток
към еволюция година след година
където всичко е със годност - срок.

 

Прещракал като счупена турбина,
инакомислещият е извън контрол.
Политнал като скъсана пружина,
причина за морален зъбобол.

 

Без боязън от възмездие
на царстващия с пръчка ред.
Самият той е негово премеждие -
от "безмозъчност" събудил се човек.

 

Зоват го просто - "малформация",
обратното на всякаква нормалност.

Превърнал се в ответна информация
на случващата се баналност.

 

Ако не сме свободни, то тогава
какви сме в Божиите книги?

Велики и обични Богу, но с награда
да си мълчим и да търпим вериги.

 

Мислещият днес е екстремист
според тоталния консумаризъм.

Не е ли вещоман и конформист
е с диагноза "болен от цинизъм".

Днес няма нужда да сме умни,


щом цялата ни техника е "смарт".
Дори е по-удобно и да сме без - думни,
по стъпките на следващия Вейдър Дарт.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антония Спирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...