11.04.2018 г., 15:11

Порой

936 14 26

От дълго разпилени чувства,

нови чувства едва събирам.

Едва ли е някакво изкуство –

трудно да живееш; лесно да умираш.

 

Но нали над нас небето е общо?

Какво делим? Какво ни събира?

Общи изгреви и общи нощи...

Трудно живеем. Лесно се умира.

 

Небето – какво ли още носи?

Притъмнява... Светкавици раздират

ефирната му риза!Мигове-въпроси:

един миг живеем. После се умира.

 

Кой-какво вещае? Няма полза.

Тръгне ли водата – никой не избира!

Небето дълго трае, без да се възторгва.

Лесно се живее. Бързо се умира.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментара,Латинка-Златна!
    Приеми моите пролетни поздрави!
  • "Но нали над нас небето е общо?
    Какво делим? Какво ни събира?"
    Житейски и горчиви истини.
    Хубава и творческа вечер, Стойчо!
  • Благодаря за подкрепата,Нина!
    Поздрави и пожелания за успех!
  • Мъдро с много философски размисли....Стана ми тъжно...но стиха е великолепен!
  • Радвам се за теб,Ивон!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...