Порой
От дълго разпилени чувства,
нови чувства едва събирам.
Едва ли е някакво изкуство –
трудно да живееш; лесно да умираш.
Но нали над нас небето е общо?
Какво делим? Какво ни събира?
Общи изгреви и общи нощи...
Трудно живеем. Лесно се умира.
Небето – какво ли още носи?
Притъмнява... Светкавици раздират
ефирната му риза!Мигове-въпроси:
един миг живеем. После се умира.
Кой-какво вещае? Няма полза.
Тръгне ли водата – никой не избира!
Небето дълго трае, без да се възторгва.
Лесно се живее. Бързо се умира.
© Стойчо Станев All rights reserved.
