Порой с липов аромат
ПОРОЙ С ЛИПОВ АРОМАТ
Когато чайникът кипи
и в стаята ми се разнася
уханието на липи,
с мълвеж по дървената маса,
и се разстила тишина,
по-тежка от мълчана дума,
а в кош окапали листа
щурче настройва тъжна струна –
най-трудно е да разчета
опърпаните ръкописи,
които цяла нощ дъждът
е драскал по стъклата чисти,
рисунките му с акварел,
поръбил дъб или глогинка
и цял фараш звезди насмел,
където мравчицата спинка.
Блажена есенна печал,
така обичам да те дишам!
Увит във зимния си шал,
прецапал лепкавата киша,
бездомник, скитал цял живот,
с три кестена дълбоко в джоба,
загубил свобода и род,
играл ва банк дори със Бога,
завръщаш се – след дълъг път,
И – сякаш пламъче в коруба,
искрици в погледа блестят,
и страх ме е – да не загубя
единствената светлина,
останала подир пороя,
ти – гостът ми пред чаша чай,
прошепнал, че съм само твоя.
Валентина Йотова, 27 ноември 2019, София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
