Порой с липов аромат
ПОРОЙ С ЛИПОВ АРОМАТ
Когато чайникът кипи
и в стаята ми се разнася
уханието на липи,
с мълвеж по дървената маса,
и се разстила тишина,
по-тежка от мълчана дума,
а в кош окапали листа
щурче настройва тъжна струна –
най-трудно е да разчета
опърпаните ръкописи,
които цяла нощ дъждът
е драскал по стъклата чисти,
рисунките му с акварел,
поръбил дъб или глогинка
и цял фараш звезди насмел,
където мравчицата спинка.
Блажена есенна печал,
така обичам да те дишам!
Увит във зимния си шал,
прецапал лепкавата киша,
бездомник, скитал цял живот,
с три кестена дълбоко в джоба,
загубил свобода и род,
играл ва банк дори със Бога,
завръщаш се – след дълъг път,
И – сякаш пламъче в коруба,
искрици в погледа блестят,
и страх ме е – да не загубя
единствената светлина,
останала подир пороя,
ти – гостът ми пред чаша чай,
прошепнал, че съм само твоя.
Валентина Йотова, 27 ноември 2019, София
© Валентина Йотова All rights reserved.
