Порок

11.11.2021 г., 20:23 ч.

Поезия » Любовна, Друга

381 0 0

Много цигари изпуших.

Много надежди уду̀ших.

Душата ми лепне в катран.

Отново заспивам си сам.

А стана ли - паля си пак.

Не плаша се вече от рак.

Отдавна умрях аз, уви,

но жив съм - нали ме боли.

За болката филтър желая.

Не зная дали ще изтрая.

От спомени пак се задавих,

но паля; почти те забравих.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.