Порок
720
0
0
Много цигари изпуших.
Много надежди уду̀ших.
Душата ми лепне в катран.
Отново заспивам си сам.
А стана ли - паля си пак.
Не плаша се вече от рак.
Отдавна умрях аз, уви,
но жив съм - нали ме боли.
За болката филтър желая.
Не зная дали ще изтрая.
От спомени пак се задавих,
но паля; почти те забравих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лис Ицов Всички права запазени
