4.09.2014 г., 20:50

Портрет

955 0 11

    Портрет

       Човек! Това звучи гордо!

                                       М.Горки

 

   Мръсен,

   гаден,

   прост,

   досаден.

   Малък,

   грозен,

   жалък,

   долен,

   низък-

   доволен.

    ---

   Оплют,

   олигавен.

   Разбит,

   изоставен...

 

03.11.1994 г. гр. Плевен

(Гарнизонен караул)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гео Лански Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ???!!!
  • Жанет, ма верно се ошашавих, не е лъжа
    Верно ли не съм аз?
    Лелеее, така си и мислех... ми коя съм тогава, сигурно съм идиот, а?
    Урааааааааааааааа!!!
    Най-после признание!!!
    (Видя ли, Форест, и аз съм идиот... а ти казваше, че не е гот... хм... )
  • Радост го е казала - подредени думи, това е на светлинни години от поезията. Нищо лично.
    Ена, не си ти, когато си объркана хахахах
  • Прекрасна лирика!!!
    Невероятни метафори!!!
    Целият стих е една уникална метафора!!!
    Оригинално до степен шедьовър!!!
    Направо ме ошашави!!!
    Най-високата оценка от мен - 666

    ПП Сори, попаднах не където трябва... обърках се, това не е моята камбанария
    Ма има още объркани...
    Може ли да съм толкова тъпа, м?

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...