Черти и отсечки отново в образ се подреждат,
наслагват се смело щрих след щрих...
И две очи изрисувани ме поглеждат,
точно тези, от които преди наслада пих!
Отсенки и нюанси своето място заемат,
цветовете се размиват идеално...
И нотки на реалност го превземат,
в съзнанието ми оживява! Фатално!
Ето, от вятъра вече се роши косата черна
и устните се разтягат в усмивка красива.
О, ела при мен, мечта вечерна,
събори с любов преградата свенлива! ...