Портрет
Черти и отсечки отново в образ се подреждат,
наслагват се смело щрих след щрих...
И две очи изрисувани ме поглеждат,
точно тези, от които преди наслада пих!
Отсенки и нюанси своето място заемат,
цветовете се размиват идеално...
И нотки на реалност го превземат,
в съзнанието ми оживява! Фатално!
Ето, от вятъра вече се роши косата черна
и устните се разтягат в усмивка красива.
О, ела при мен, мечта вечерна,
събори с любов преградата свенлива!
Ела и разруши празното пространство!
Едно... две... три... четири... пет...
Посей в сърцата ни отчаяно постоянство,
защото празно е насаме с твоя портрет!
наслагват се смело щрих след щрих...
И две очи изрисувани ме поглеждат,
точно тези, от които преди наслада пих!
Отсенки и нюанси своето място заемат,
цветовете се размиват идеално...
И нотки на реалност го превземат,
в съзнанието ми оживява! Фатално!
Ето, от вятъра вече се роши косата черна
и устните се разтягат в усмивка красива.
О, ела при мен, мечта вечерна,
събори с любов преградата свенлива!
Ела и разруши празното пространство!
Едно... две... три... четири... пет...
Посей в сърцата ни отчаяно постоянство,
защото празно е насаме с твоя портрет!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златина Петрова Всички права запазени
