ПОРТРЕТ

Имам си художник съсед.

Казват, че е майстор голям.

Днес ще ми направи портрет,

при него да отида там.

Първо аз да се погледна,

визията да постегна,

ще си сложа и белило

и на устните червило.

Ще направя си прическа,

да приличам на принцеска,

да не каже си той за мен,

като ме види изумен,

че приличам на плашило,

дето  във бостан е било,

и не иска той да гледа

стара баба кривогледа,

също като баба Яга,

яхнала метла с тояга

и да гледа през очила,

що за модел ще е това?!

Тъй си мисля аз и ето,

викам: "Остави момчето,

нека да покани Цвета,

че е стройна и напета,

млада, весела, красива

и за портрет по я бива.

Да го сложи на стената,

да развесели душата.