15.11.2020 г., 22:38

Портрет на една жена

1.1K 1 0

Така-а-а! Пред себе се имам нелека задача,
портрет да направя на красива жена.
Какво пък, може и да успея.
Дали ще сполуча? Ще видим накрая.
Ще почна отгоре, както всеки художник,
(Боже, опази ме от таз суета!)
с най-характерното в тази жена.
Да видим сега, какво ще се случи.
На лицето овалът издължен е по-скоро.
В средата се кипри красиво носле.
Под нея устата - усмивка увличаща,
очите - дълбок океан и блестящи звезди.
Дотук, изглежда, се получава.
Да видим още какво ми остава.
Мислех да кажа - вежди-гайтани,
но знае ли днес някой що е гайтан?
А мигли-ресници, клише е нали?
Остана и още един щрих да добавя -
коса кестенява и по момчешки подстригана късо.
(Но колко добре и стои!)
Сега да погледнем от главата надолу.
Както знаем, на всички е ясно,
за главата, предвидил е Господ и тяло.
Май трудно ще бъде да го опиша.
Фигура спортна,ръце силни и нежни,
увенчани със длани изящни
и пръсти за пиано създадени.
Да помисля нозете и как да опиша.
Колони на величествен храм -
силни и същевременно тъй грациозни.

-Това на портрета, изглежда, е краят.
Доколко успял съм, ще кажете вие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Минко Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...