Портрет на пролетен делириум с лалета
Забравила света,
изпаднал почти в делириум,
неподправено танцува петъчната вечер.
В зениците й слънчеви
ламбадно спускат се
развързани понятия за вечност...
Пейзажната любов
намери своя почва -
разцъфна невъздържано и -
вече може да се пипне...
Червените лалета на дългия следобед,
повярвали във красотата си -
свенливо се усмихнаха.
Разчупената рамка на света,
останала без роля,
съчувствие потърси в очите на театъра...
Но... актьорите отдавна спят,
театърът затворен е...
И само ние с теб танцуваме
върху жаравата на любовта си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
