May 24, 2015, 5:12 PM

Портрет на пролетен делириум с лалета

  Poetry
2.5K 1 16

Забравила света, 

изпаднал почти в делириум,

неподправено танцува петъчната вечер.

В зениците й слънчеви

ламбадно спускат се

развързани понятия за вечност...

 

Пейзажната любов

намери своя почва - 

разцъфна невъздържано и -

вече може да се пипне...

Червените лалета на дългия следобед, 

повярвали във красотата си -

свенливо се усмихнаха.

 

Разчупената рамка на света, 

останала без роля, 

съчувствие потърси в очите на театъра...

Но... актьорите отдавна спят,

театърът затворен е...

И само ние с теб танцуваме

върху жаравата на любовта си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...