May 24, 2015, 5:12 PM

Портрет на пролетен делириум с лалета

  Poetry
2.5K 1 16

Забравила света, 

изпаднал почти в делириум,

неподправено танцува петъчната вечер.

В зениците й слънчеви

ламбадно спускат се

развързани понятия за вечност...

 

Пейзажната любов

намери своя почва - 

разцъфна невъздържано и -

вече може да се пипне...

Червените лалета на дългия следобед, 

повярвали във красотата си -

свенливо се усмихнаха.

 

Разчупената рамка на света, 

останала без роля, 

съчувствие потърси в очите на театъра...

Но... актьорите отдавна спят,

театърът затворен е...

И само ние с теб танцуваме

върху жаравата на любовта си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...