May 24, 2015, 5:12 PM

Портрет на пролетен делириум с лалета

  Poetry
2.5K 1 16

Забравила света, 

изпаднал почти в делириум,

неподправено танцува петъчната вечер.

В зениците й слънчеви

ламбадно спускат се

развързани понятия за вечност...

 

Пейзажната любов

намери своя почва - 

разцъфна невъздържано и -

вече може да се пипне...

Червените лалета на дългия следобед, 

повярвали във красотата си -

свенливо се усмихнаха.

 

Разчупената рамка на света, 

останала без роля, 

съчувствие потърси в очите на театъра...

Но... актьорите отдавна спят,

театърът затворен е...

И само ние с теб танцуваме

върху жаравата на любовта си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...