May 24, 2015, 5:12 PM

Портрет на пролетен делириум с лалета

  Poetry
2.5K 1 16

Забравила света, 

изпаднал почти в делириум,

неподправено танцува петъчната вечер.

В зениците й слънчеви

ламбадно спускат се

развързани понятия за вечност...

 

Пейзажната любов

намери своя почва - 

разцъфна невъздържано и -

вече може да се пипне...

Червените лалета на дългия следобед, 

повярвали във красотата си -

свенливо се усмихнаха.

 

Разчупената рамка на света, 

останала без роля, 

съчувствие потърси в очите на театъра...

Но... актьорите отдавна спят,

театърът затворен е...

И само ние с теб танцуваме

върху жаравата на любовта си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...