May 24, 2015, 5:12 PM

Портрет на пролетен делириум с лалета

  Poetry
2.4K 1 16

Забравила света, 

изпаднал почти в делириум,

неподправено танцува петъчната вечер.

В зениците й слънчеви

ламбадно спускат се

развързани понятия за вечност...

 

Пейзажната любов

намери своя почва - 

разцъфна невъздържано и -

вече може да се пипне...

Червените лалета на дългия следобед, 

повярвали във красотата си -

свенливо се усмихнаха.

 

Разчупената рамка на света, 

останала без роля, 

съчувствие потърси в очите на театъра...

Но... актьорите отдавна спят,

театърът затворен е...

И само ние с теб танцуваме

върху жаравата на любовта си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...