Душата ми е храм порутен –

останки от величествен олтар.

Душата ми е черно пепелище –

 глуха пустош след пожар.

Развратни демони танцуват

сластен танц на лудостта.

В краката им разпалват се отново

въглените на греха;

в краката им лежат бездушни

ангели с изтръгнати крила.

Безплътна просякиня изпълзява

от сенките на паметта.

Ръце съсухрени протяга,

неуморно рови в пепелта.

Сълзи горчиви от очите капят,

попиват в скверната земя.

Що дириш там? За кой сълзите капят?

Нима не виждаш мъртвите тела?

Мислиш ли, че перли ще откриеш

сред руините и пепелта?

Няма я надеждата,

няма я и любовта!

Нима си мислиш, че над порутения храм ще се въздигнат

тъй както фениксът възкръсва от пепелта?!