23 янв. 2014 г., 18:53

Порутен храм

2K 1 1

Душата ми е храм порутен –

останки от величествен олтар.

Душата ми е черно пепелище –

 глуха пустош след пожар.

Развратни демони танцуват

сластен танц на лудостта.

В краката им разпалват се отново

въглените на греха;

в краката им лежат бездушни

ангели с изтръгнати крила.

Безплътна просякиня изпълзява

от сенките на паметта.

Ръце съсухрени протяга,

неуморно рови в пепелта.

Сълзи горчиви от очите капят,

попиват в скверната земя.

Що дириш там? За кой сълзите капят?

Нима не виждаш мъртвите тела?

Мислиш ли, че перли ще откриеш

сред руините и пепелта?

Няма я надеждата,

няма я и любовта!

Нима си мислиш, че над порутения храм ще се въздигнат

тъй както фениксът възкръсва от пепелта?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...