Порутен храм
Душата ми е храм порутен –
останки от величествен олтар.
Душата ми е черно пепелище –
глуха пустош след пожар.
Развратни демони танцуват
сластен танц на лудостта.
В краката им разпалват се отново
въглените на греха;
в краката им лежат бездушни
ангели с изтръгнати крила.
Безплътна просякиня изпълзява
от сенките на паметта.
Ръце съсухрени протяга,
неуморно рови в пепелта.
Сълзи горчиви от очите капят,
попиват в скверната земя.
Що дириш там? За кой сълзите капят?
Нима не виждаш мъртвите тела?
Мислиш ли, че перли ще откриеш
сред руините и пепелта?
Няма я надеждата,
няма я и любовта!
Нима си мислиш, че над порутения храм ще се въздигнат
тъй както фениксът възкръсва от пепелта?!
