5.06.2018 г., 19:29

Поседнал Дядо Господ на Калин

1.7K 5 7

"Аз, смиреният и грешен Иван,
който не съм извършил никакво добро на земята,
когато дойдох в тази Рилска пустиня,
не намерих човек в нея,
но само диви зверове и непроходими дебри.."
из "Завета на свети Иван Рилски", проф. Иван Дуйчев

 

Поседнал дядо Господ на Калин,

току пребродил рилското корито.
Не срещнал в него праведник един
и смръщил се на хората сърдито.
Промушил небесата със остен,
разбъркал ги със божата си сила.
Внезапно притъмняло насред ден
порой невиждан завалял над Рила.
Светкавици раздирали плътта
на синевата черна - почерняла.
Разлюляла се клетата земя
и от гърмежи страшни оглушала.
Безмилостно изливал се дъждът
и облаци затулили звездите ...
Бог гледал равнодушно как пълзят
и хора, и влечуги в стръмнините.
Излезли от коритата реки
помитали по пътя си селата.
Пречиствал с полуделите води
грехът досами корен в планината.
Почистил всеки срещнат людоед
и спрял с остен да бърка небесата.
Малцината със верен мироглед
оставил да населят пак билата.
На волята си - стожер и крепец
при хората изпратил да ги пази
най-личният си предан му светец
и оттогава лош я крак не гази!
Присяда често Господ на Калин
и взорът му премерва цяла Рила.
Да пази Бог от бурите. Амин!
От другото - Свети Иван закриля!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Николова Всички права запазени

FB / razkazvachka.na.stihove

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...