5.06.2018 г., 19:29

Поседнал Дядо Господ на Калин

1.7K 5 7

"Аз, смиреният и грешен Иван,
който не съм извършил никакво добро на земята,
когато дойдох в тази Рилска пустиня,
не намерих човек в нея,
но само диви зверове и непроходими дебри.."
из "Завета на свети Иван Рилски", проф. Иван Дуйчев

 

Поседнал дядо Господ на Калин,

току пребродил рилското корито.
Не срещнал в него праведник един
и смръщил се на хората сърдито.
Промушил небесата със остен,
разбъркал ги със божата си сила.
Внезапно притъмняло насред ден
порой невиждан завалял над Рила.
Светкавици раздирали плътта
на синевата черна - почерняла.
Разлюляла се клетата земя
и от гърмежи страшни оглушала.
Безмилостно изливал се дъждът
и облаци затулили звездите ...
Бог гледал равнодушно как пълзят
и хора, и влечуги в стръмнините.
Излезли от коритата реки
помитали по пътя си селата.
Пречиствал с полуделите води
грехът досами корен в планината.
Почистил всеки срещнат людоед
и спрял с остен да бърка небесата.
Малцината със верен мироглед
оставил да населят пак билата.
На волята си - стожер и крепец
при хората изпратил да ги пази
най-личният си предан му светец
и оттогава лош я крак не гази!
Присяда често Господ на Калин
и взорът му премерва цяла Рила.
Да пази Бог от бурите. Амин!
От другото - Свети Иван закриля!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Николова Всички права запазени

FB / razkazvachka.na.stihove

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...