Поседнал Дядо Господ на Калин
"Аз, смиреният и грешен Иван,
който не съм извършил никакво добро на земята,
когато дойдох в тази Рилска пустиня,
не намерих човек в нея,
но само диви зверове и непроходими дебри.."
из "Завета на свети Иван Рилски", проф. Иван Дуйчев
Поседнал дядо Господ на Калин,
току пребродил рилското корито.
Не срещнал в него праведник един
и смръщил се на хората сърдито.
Промушил небесата със остен,
разбъркал ги със божата си сила.
Внезапно притъмняло насред ден
порой невиждан завалял над Рила.
Светкавици раздирали плътта
на синевата черна - почерняла.
Разлюляла се клетата земя
и от гърмежи страшни оглушала.
Безмилостно изливал се дъждът
и облаци затулили звездите ...
Бог гледал равнодушно как пълзят
и хора, и влечуги в стръмнините.
Излезли от коритата реки
помитали по пътя си селата.
Пречиствал с полуделите води
грехът досами корен в планината.
Почистил всеки срещнат людоед
и спрял с остен да бърка небесата.
Малцината със верен мироглед
оставил да населят пак билата.
На волята си - стожер и крепец
при хората изпратил да ги пази
най-личният си предан му светец
и оттогава лош я крак не гази!
Присяда често Господ на Калин
и взорът му премерва цяла Рила.
Да пази Бог от бурите. Амин!
От другото - Свети Иван закриля!
© Силвия Николова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
мн хубава приказка, чудесен стих!
-
Благодаря на всички ви.
Рила планина е любимата ми муза.. -
Много ми хареса!
-
Великолепие!
-
Много хубаво стихотворение! Става ми любимо!
-
Хубаво е!
-
Хубаво пишеш. Прочетох всичките ти стихотворения.
-
Аплодисменти!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
