Регина (Радост Даскалова)
374 1425
5.12.2014 г., 16:03 ч.

Посиняла Коледна приказка 

  Поезия
894 0 16

Не усещах студа, макар че замръзвах,

през нощта срещу Коледа, свита под снежен покров.

Там, на ъгъла, стисках кибрита и зъзнех,

аз - самотната майка на една нежелана любов.

 

Прохрущяваха стъпките на закъснели,

на празнуващи хора, понесли дъха на уют.

И не искаше никой от тях да погледне

как припламвам и моля: „Вземете!“, във вълчия студ.

Отъня ми душата да късам от нея,

да припалвам парченцата, сякаш са клечки кибрит,

да се свивам на куп - любовта си да сгрея,

а светът да минава край мен, все така мразовит.

 

Тя умираше тази любов, ала никой

не поиска да вземе кибрит. Ни искрица дори.

Само втренчено гледаха в мене безлики

сталактити от ледни висулки, с очи на игли.

Само цветните лампички на Рождеството,

из безлюдния град, поиграха на флирт със снега,

а на моята бедна любов, сред окото -

цяла Коледа сбра се и после... в сълза се изля.

 

Вече глухо и пусто е - празникът мина.

Аз съм точно под пряспата сняг, вкочанена от мраз.

С любовта ми и двете сме станали сини.

И се питам... Коя, всъщност, мъртва е - тя или аз?

 

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??