Не усещах студа, макар че замръзвах,
през нощта срещу Коледа, свита под снежен покров.
Там, на ъгъла, стисках кибрита и зъзнех,
аз - самотната майка на една нежелана любов.
Прохрущяваха стъпките на закъснели,
на празнуващи хора, понесли дъха на уют.
И не искаше никой от тях да погледне
как припламвам и моля: „Вземете!“, във вълчия студ.
Отъня ми душата да късам от нея,
да припалвам парченцата, сякаш са клечки кибрит,
да се свивам на куп - любовта си да сгрея,
а светът да минава край мен, все така мразовит. ...