30.04.2010 г., 11:24

Посланица на Любовта

1K 0 16

Намерих те, Любов, мечтана истински,
очаквана от всички цял живот.
Бленувана във сънища пророчески,
изпълваща нощта със светлослов.

Пречистващо премина през душата ми,
като вода от пееща река.
Изми нагари, със години тлачени,
и вля живот незнаен до сега.

Ефирно със крилете си докосна ме.
Погали тихо. Плахо замълча.
Целуна страстно...  после омагьоса ме.
Превърна ме в магическа жена. 
  
Посланица да бъда, ти изпрати ме, 
на вярата, доброто, нежността.
Да убеждавам смело, чрез словата си,
че има те, че ти си Светлина.

 

Мили приятели, в  стиха си говоря за тази Любов, която всеки носи в сърцето си. Тази, която ни кара да вярваме в доброто и светлината. Тази, която ни смирява и чрез нея можем да благодарим и прощаваме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...