30 апр. 2010 г., 11:24

Посланица на Любовта

1K 0 16

Намерих те, Любов, мечтана истински,
очаквана от всички цял живот.
Бленувана във сънища пророчески,
изпълваща нощта със светлослов.

Пречистващо премина през душата ми,
като вода от пееща река.
Изми нагари, със години тлачени,
и вля живот незнаен до сега.

Ефирно със крилете си докосна ме.
Погали тихо. Плахо замълча.
Целуна страстно...  после омагьоса ме.
Превърна ме в магическа жена. 
  
Посланица да бъда, ти изпрати ме, 
на вярата, доброто, нежността.
Да убеждавам смело, чрез словата си,
че има те, че ти си Светлина.

 

Мили приятели, в  стиха си говоря за тази Любов, която всеки носи в сърцето си. Тази, която ни кара да вярваме в доброто и светлината. Тази, която ни смирява и чрез нея можем да благодарим и прощаваме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...