Намерих те, Любов, мечтана истински,
очаквана от всички цял живот.
Бленувана във сънища пророчески,
изпълваща нощта със светлослов.
Пречистващо премина през душата ми,
като вода от пееща река.
Изми нагари, със години тлачени,
и вля живот незнаен до сега.
Ефирно със крилете си докосна ме.
Погали тихо. Плахо замълча.
Целуна страстно... после омагьоса ме.
Превърна ме в магическа жена.
Посланица да бъда, ти изпрати ме,
на вярата, доброто, нежността.
Да убеждавам смело, чрез словата си,
че има те, че ти си Светлина.
Мили приятели, в стиха си говоря за тази Любов, която всеки носи в сърцето си. Тази, която ни кара да вярваме в доброто и светлината. Тази, която ни смирява и чрез нея можем да благодарим и прощаваме.
© Таня Мезева All rights reserved.
Нека я има!!!