Apr 30, 2010, 11:24 AM

Посланица на Любовта

  Poetry » Other
1K 0 16

Намерих те, Любов, мечтана истински,
очаквана от всички цял живот.
Бленувана във сънища пророчески,
изпълваща нощта със светлослов.

Пречистващо премина през душата ми,
като вода от пееща река.
Изми нагари, със години тлачени,
и вля живот незнаен до сега.

Ефирно със крилете си докосна ме.
Погали тихо. Плахо замълча.
Целуна страстно...  после омагьоса ме.
Превърна ме в магическа жена. 
  
Посланица да бъда, ти изпрати ме, 
на вярата, доброто, нежността.
Да убеждавам смело, чрез словата си,
че има те, че ти си Светлина.

 

Мили приятели, в  стиха си говоря за тази Любов, която всеки носи в сърцето си. Тази, която ни кара да вярваме в доброто и светлината. Тази, която ни смирява и чрез нея можем да благодарим и прощаваме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...