Apr 30, 2010, 11:24 AM

Посланица на Любовта

  Poetry » Other
1K 0 16

Намерих те, Любов, мечтана истински,
очаквана от всички цял живот.
Бленувана във сънища пророчески,
изпълваща нощта със светлослов.

Пречистващо премина през душата ми,
като вода от пееща река.
Изми нагари, със години тлачени,
и вля живот незнаен до сега.

Ефирно със крилете си докосна ме.
Погали тихо. Плахо замълча.
Целуна страстно...  после омагьоса ме.
Превърна ме в магическа жена. 
  
Посланица да бъда, ти изпрати ме, 
на вярата, доброто, нежността.
Да убеждавам смело, чрез словата си,
че има те, че ти си Светлина.

 

Мили приятели, в  стиха си говоря за тази Любов, която всеки носи в сърцето си. Тази, която ни кара да вярваме в доброто и светлината. Тази, която ни смирява и чрез нея можем да благодарим и прощаваме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....