Послание от Космоса

Жадувам да отида в планината,

във девствените диви лесове,

в утрото, когато заискри зората

и Слънцето огрее дивни върхове.

Да седна там сред китните поляни

обагрени от чудни цветове.

Да събера там мислите си разпиляни,

от тях да сътворя прекрасни стихове.

И тези стихове на песен да запея,

да я даря на всички в моята страна.

И с тази моя песен аз желая

да покоря и да зарадвам техните сърца.

Във тази песен аз ще им разкажа

за истинската, чистата душа.

И в нея аз на всички ще покажа,

как всеки се стреми към светлина.

За да докоснем светлината, трябва

да носим отговорност всеки ден.

За любовта ни, що живота сътворява

и ражда се искрата в теб и в мен.

И Космоса ни дава силата огромна

да преживеем трудни времена.

И да захвърлим мисълта сломена,

душата си да възродим от пепелта.

Копнеем ний за красота мечтана

и търсим мъдростта в живота наш.

Хармонията, толкова от нас желана,

не е във нашите очи мираж.

А истината трябва всеки да открие,

в живота си да следва идеала свой.

За чистотата на духа си да копнее,

и да открие с вярата си нежния покой.

И ако всички ние следваме закона

що Космоса кодирал е във нас.

Да позволим на любовта прекрасна,

пошлостта ни да превърне в чиста страст.

Когато ний захвърлим своето безверие

и променим си ценностите във живота наш.

Когато се откажеме от нашто суеверие

и прогоним от живота суета и фалш.

Когато се откажеме от целите порочни,

от бездните на мрака ний се възродим,

мъдростта космична пътя ни посочи

как разрухата всеобща ний да победим.

Тогава над Земята Слънце ще изгрее,

най-лъчезарното на всички времена.

Със радост и любов човекът ще запее

и ще засияе той от вечна Светлина.