27.01.2015 г., 20:00

Посланик

757 0 9

Уморен, на крилете на птичи ята,
слънчев лъч, позадрямал, се носи.
Има вярна посока и си следва целта -
да предава послания прости.

Над пустинната степ и през вятър свиреп
ще пътува. По изгрев го пратих,
за да стигне до теб - вестоносец напет,
да обагри деня ти с позлата.

Да огрее лицето ти с топли искри
и да кацне на устните в крайчето,
а в очите ти ласкави да отрази
две усмихнати слънчеви зайчета.

Пътешественик мил, обич в себе си скрил,
от сърцето ми част в теб живее
и се моля, копнежа ми жив съхранил,
в пътя дълъг, дано оцелееш.

     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Слънчев и лбагозвучен стих - с уникална образност...
    Аплодирам!
  • Талантливо сътворен, уникален стих, който съдържа мъдро и актуално послание! Поздрави и от мен! Пожелавам щастлив късмет и на Посланика, и на оригиналната поетеса!
  • Слънчев стих! Благодаря, Вики!
  • И на мен много ми хареса!
    Поздрави, Вики!
  • Интересен строеж на стиха, носи нещо ново, свежо!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....