Посланик на обич

2.04.2020 г., 22:05 ч.

Поезия » Свободен стих

501 3 2

Вселената направи

своя ход и

заровете се търкалят.

Часовете ни разделят.

И как да ме докоснеш,

една безплътна снимка,

усмихваща се от екрана?!

Цената е висока.

Кредити за бъдеще

никой не предлага.

Препъвам се, а бързам

да попия топлината

на твоята прегръдка.

Илюзия, разбира се.

Но дървото,

на което

си мечтал за мен,

пази спомена и ме очаква.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.