Вселената направи
своя ход и
заровете се търкалят.
Часовете ни разделят.
И как да ме докоснеш,
една безплътна снимка,
усмихваща се от екрана?!
Цената е висока.
Кредити за бъдеще
никой не предлага.
Препъвам се, а бързам
да попия топлината
на твоята прегръдка.
Илюзия, разбира се.
Но дървото,
на което
си мечтал за мен,
пази спомена и ме очаква.
© Росилина Хесапчиева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
