Вселената направи
своя ход и
заровете се търкалят.
Часовете ни разделят.
И как да ме докоснеш,
една безплътна снимка,
усмихваща се от екрана?!
Цената е висока.
Кредити за бъдеще
никой не предлага.
Препъвам се, а бързам
да попия топлината
на твоята прегръдка.
Илюзия, разбира се.
Но дървото,
на което
си мечтал за мен,
пази спомена и ме очаква.
© Росилина Хесапчиева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
