Вселената направи
своя ход и
заровете се търкалят.
Часовете ни разделят.
И как да ме докоснеш,
една безплътна снимка,
усмихваща се от екрана?!
Цената е висока.
Кредити за бъдеще
никой не предлага.
Препъвам се, а бързам
да попия топлината
на твоята прегръдка.
Илюзия, разбира се.
Но дървото,
на което
си мечтал за мен,
пази спомена и ме очаква.
© Росилина Хесапчиева Все права защищены