2 апр. 2020 г., 22:05

Посланик на обич 

  Поэзия » Свободный стих
661 3 2

Вселената направи

своя ход и

заровете се търкалят.

Часовете ни разделят.

И как да ме докоснеш,

една безплътна снимка,

усмихваща се от екрана?!

Цената е висока.

Кредити за бъдеще

никой не предлага.

Препъвам се, а бързам

да попия топлината

на твоята прегръдка.

Илюзия, разбира се.

Но дървото,

на което

си мечтал за мен,

пази спомена и ме очаква.

© Росилина Хесапчиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??