8.12.2018 г., 17:36

После

1.3K 7 11

Беше рано за едно,

за друго толкова

безумно късно

/струва ми се,

че от жалост

ще се пръсна/.

А за трето беше си

съвсем навреме.

Всичко заедно бе

ти до мене.

Как от тази

неделима цялост

"късно"-то и "рано"         

да откъсна,

без да се отвори рана?

Себе си ли трябва

да разпръсна

в "минало", "сегашно", "после"

и в парченца свят

да се разбия?

Или част от тебе

да изтрия?

Да стопя мечтите боси,

да отхвърля памет-бреме

и горчивите въпроси,

за да бъде всичко все

"навреме"?

Как ще ме обичаш...

после?

 

3.02.2002

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Иване.
  • Харесва ми, Мария! Поздравления!
  • Благодаря много.
  • Имах предвид промяната към по-добро, израстването на личността. Понякога другият неистово се съпротивлява на това, защото той самият не иска или не може да се промени. И ако са си пасвали дори и в недостатъците и са намирали начин да живеят с тях и дори да извличат "облаги" / психолозите го наричат "печалби"/ не е приятно да откриеш, че партньорът ти вече няма нужда от патерицата, която ти така умееш да изполваш и да му предлагаш, току-виж си си пожелала да си остане куц, нежели да оздравее. После може да няма нужда и от самата теб. Това са разсъжденията на страха от промяната. Трябва да приемаме любимите хора в тяхната цялост, в развитието им. И да вярваме в чудеса. Усмивка.
  • Започнеш ли да се променяш и нагаждаш, идват рутината, удобството...И си отива любовта.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...