После
Беше рано за едно,
за друго – толкова
безумно късно
/струва ми се,
че от жалост
ще се пръсна/.
А за трето беше си
съвсем навреме.
Всичко заедно бе –
ти до мене.
Как от тази
неделима цялост
"късно"-то и "рано"
да откъсна,
без да се отвори рана?
Себе си ли трябва
да разпръсна
в "минало", "сегашно", "после"
и в парченца свят
да се разбия?
Или част от тебе
да изтрия?
Да стопя мечтите боси,
да отхвърля памет-бреме
и горчивите въпроси,
за да бъде всичко все
"навреме"?
Как ще ме обичаш...
после?
3.02.2002
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
