МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
956 3877
8.12.2018 г., 17:36 ч.

После 

  Поезия
1048 7 12

Беше рано за едно,

за друго – толкова

безумно късно

/струва ми се,

че от жалост

ще се пръсна/.

А за трето беше си

съвсем навреме.

Всичко заедно бе –

ти до мене.

Как от тази

неделима цялост

"късно"-то и "рано"         

да откъсна,

без да се отвори рана?

Себе си ли трябва

да разпръсна

в "минало", "сегашно", "после"

и в парченца свят

да се разбия?

Или част от тебе

да изтрия?

Да стопя мечтите боси,

да отхвърля памет-бреме

и горчивите въпроси,

за да бъде всичко все

"навреме"?

Как ще ме обичаш...

после?

 

3.02.2002

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Иване.
  • Харесва ми, Мария! Поздравления!
  • Благодаря много.
  • Хубаво е, Мария. Поздравления и от мен!
  • Имах предвид промяната към по-добро, израстването на личността. Понякога другият неистово се съпротивлява на това, защото той самият не иска или не може да се промени. И ако са си пасвали дори и в недостатъците и са намирали начин да живеят с тях и дори да извличат "облаги" / психолозите го наричат "печалби"/ не е приятно да откриеш, че партньорът ти вече няма нужда от патерицата, която ти така умееш да изполваш и да му предлагаш, току-виж си си пожелала да си остане куц, нежели да оздравее. После може да няма нужда и от самата теб. Това са разсъжденията на страха от промяната. Трябва да приемаме любимите хора в тяхната цялост, в развитието им. И да вярваме в чудеса. Усмивка.
  • Започнеш ли да се променяш и нагаждаш, идват рутината, удобството...И си отива любовта.
  • Да бъде отделена любовта от разстоянията? Не съм сигурна какво имаш предвид, Стойчо. Благодаря. Благодаря и за "Любими".
  • Трудно може да бъде отделена любовта от различните разстояния във времето...
    Харесва ми!
    Поздравления, Мария!
  • Няма как да изтрием грешките, които вече сме направили, пък и ако беше възможно, щяхме да изтрием и уроците, които сме научили от тях. И за всяка грешка има давност, стига да не се повтаря. Ние сме сбор от миналите си действия, сегашните си постъпки и това, което ни предстои, това ни прави личности, които не са статични, а се развиват. Но понякога хората, които се обичат, се развиват с различна скорост и по различен начин. Ако само гърнето или похлупакът започне да се усъвършенства, вече няма да си пасват, това плаши някои партньори и те предпочитат "по-лошото" статукво. А някои просто са свикнали на свръхконтрол. А животът е многообразен и пълен със случайности.
  • Остави всичко както си е.
  • Благодаря, Таня.
  • Това е много хубаво!
Предложения
: ??:??