МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
32 1.2K
8 dic 2018, 17:36

После

  Poesía
1.3K 7 11

Беше рано за едно,

за друго – толкова

безумно късно

/струва ми се,

че от жалост

ще се пръсна/.

А за трето беше си

съвсем навреме.

Всичко заедно бе –

ти до мене.

Как от тази

неделима цялост

"късно"-то и "рано"         

да откъсна,

без да се отвори рана?

Себе си ли трябва

да разпръсна

в "минало", "сегашно", "после"

и в парченца свят

да се разбия?

Или част от тебе

да изтрия?

Да стопя мечтите боси,

да отхвърля памет-бреме

и горчивите въпроси,

за да бъде всичко все

"навреме"?

Как ще ме обичаш...

после?

 

3.02.2002

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    Благодаря ти, Иване.
  • Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Харесва ми, Мария! Поздравления!
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    Благодаря много.
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    Имах предвид промяната към по-добро, израстването на личността. Понякога другият неистово се съпротивлява на това, защото той самият не иска или не може да се промени. И ако са си пасвали дори и в недостатъците и са намирали начин да живеят с тях и дори да извличат "облаги" / психолозите го наричат "печалби"/ не е приятно да откриеш, че партньорът ти вече няма нужда от патерицата, която ти така умееш да изполваш и да му предлагаш, току-виж си си пожелала да си остане куц, нежели да оздравее. После може да няма нужда и от самата теб. Това са разсъжденията на страха от промяната. Трябва да приемаме любимите хора в тяхната цялост, в развитието им. И да вярваме в чудеса. Усмивка.
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Започнеш ли да се променяш и нагаждаш, идват рутината, удобството...И си отива любовта.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0