8 дек. 2018 г., 17:36

После

1.4K 7 11

Беше рано за едно,

за друго толкова

безумно късно

/струва ми се,

че от жалост

ще се пръсна/.

А за трето беше си

съвсем навреме.

Всичко заедно бе

ти до мене.

Как от тази

неделима цялост

"късно"-то и "рано"         

да откъсна,

без да се отвори рана?

Себе си ли трябва

да разпръсна

в "минало", "сегашно", "после"

и в парченца свят

да се разбия?

Или част от тебе

да изтрия?

Да стопя мечтите боси,

да отхвърля памет-бреме

и горчивите въпроси,

за да бъде всичко все

"навреме"?

Как ще ме обичаш...

после?

 

3.02.2002

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Иване.
  • Харесва ми, Мария! Поздравления!
  • Благодаря много.
  • Имах предвид промяната към по-добро, израстването на личността. Понякога другият неистово се съпротивлява на това, защото той самият не иска или не може да се промени. И ако са си пасвали дори и в недостатъците и са намирали начин да живеят с тях и дори да извличат "облаги" / психолозите го наричат "печалби"/ не е приятно да откриеш, че партньорът ти вече няма нужда от патерицата, която ти така умееш да изполваш и да му предлагаш, току-виж си си пожелала да си остане куц, нежели да оздравее. После може да няма нужда и от самата теб. Това са разсъжденията на страха от промяната. Трябва да приемаме любимите хора в тяхната цялост, в развитието им. И да вярваме в чудеса. Усмивка.
  • Започнеш ли да се променяш и нагаждаш, идват рутината, удобството...И си отива любовта.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...