После

Поэзия

1.3K 7 11

Беше рано за едно,

за друго – толкова

безумно късно

/струва ми се,

че от жалост

ще се пръсна/.

А за трето беше си

съвсем навреме.

Всичко заедно бе –

ти до мене.

Как от тази

неделима цялост

"късно"-то и "рано"

да откъсна,

без да се отвори рана?

Себе си ли трябва

да разпръсна

в "минало", "сегашно", "после"

и в парченца свят

да се разбия?

Или част от тебе

да изтрия?

Да стопя мечтите боси,

да отхвърля памет-бреме

и горчивите въпроси,

за да бъде всичко все

"навреме"?

Как ще ме обичаш...

после?

3.02.2002

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Благодаря ти, Иване.

2023-01-07T16:10:03+02:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Харесва ми, Мария! Поздравления!

2023-01-07T14:59:30+02:00
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Благодаря много.

2018-12-10T11:38:47+02:00
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Имах предвид промяната към по-добро, израстването на личността. Понякога другият неистово се съпротивлява на това, защото той самият не иска или не може да се промени. И ако са си пасвали дори и в недостатъците и са намирали начин да живеят с тях и дори да извличат "облаги" / психолозите го наричат "печалби"/ не е приятно да откриеш, че партньорът ти вече няма нужда от патерицата, която ти така умееш да изполваш и да му предлагаш, току-виж си си пожелала да си остане куц, нежели да оздравее. После може да няма нужда и от самата теб. Това са разсъжденията на страха от промяната. Трябва да приемаме любимите хора в тяхната цялост, в развитието им. И да вярваме в чудеса. Усмивка.

2018-12-09T08:22:28+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Започнеш ли да се променяш и нагаждаш, идват рутината, удобството...И си отива любовта.

2018-12-09T08:11:44+02:00