После
Беше рано за едно,
за друго – толкова
безумно късно
/струва ми се,
че от жалост
ще се пръсна/.
А за трето беше си
съвсем навреме.
Всичко заедно бе –
ти до мене.
Как от тази
неделима цялост
"късно"-то и "рано"
да откъсна,
без да се отвори рана?
Себе си ли трябва
да разпръсна
в "минало", "сегашно", "после"
и в парченца свят
да се разбия?
Или част от тебе
да изтрия?
Да стопя мечтите боси,
да отхвърля памет-бреме
и горчивите въпроси,
за да бъде всичко все
"навреме"?
Как ще ме обичаш...
после?
3.02.2002
© Мария Димитрова All rights reserved.
