После
Докосвам се до теб,
невидима и непреклонна,
в мислите си.
Не като икона...
Превъплътена във лъчи
от обич. Като
слънчева сянка
преминавам през теб
и вървя по аортата,
към сърцето...
Какво би било?!
Да съм там, да напомням
за себе си.
Болка е.
Сладка болка...
После тихо присядам
на крайчеца на устните ти,
за да докосна усмивката,
която бавно се разстила
по лицето ти
и достига до зениците.
Блести...
Добре съм си така.
Попивам в себе си
всяка сълза
от удоволствието
в теб да се разтворя
Миг на докосване само.
После, после, после...
Отново ще се превърна
в слънчево зайче,
което по тялото ти
ще си играе...
невидима и непреклонна,
в мислите си.
Не като икона...
Превъплътена във лъчи
от обич. Като
слънчева сянка
преминавам през теб
и вървя по аортата,
към сърцето...
Какво би било?!
Да съм там, да напомням
за себе си.
Болка е.
Сладка болка...
После тихо присядам
на крайчеца на устните ти,
за да докосна усмивката,
която бавно се разстила
по лицето ти
и достига до зениците.
Блести...
Добре съм си така.
Попивам в себе си
всяка сълза
от удоволствието
в теб да се разтворя
Миг на докосване само.
После, после, после...
Отново ще се превърна
в слънчево зайче,
което по тялото ти
ще си играе...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
