3 feb 2009, 8:27

После 

  Poesía » De amor
541 0 5
Докосвам се до теб,
невидима и непреклонна,
в мислите си.
Не като икона...
Превъплътена във лъчи
от обич. Като
слънчева сянка
преминавам през теб
и вървя по аортата,
към сърцето...
Какво би било?!
Да съм там, да напомням
за себе си.
Болка е.
Сладка болка...
После тихо присядам
на крайчеца на устните ти,
за да докосна усмивката,
която бавно се разстила
по лицето ти
и достига до зениците.
Блести...
Добре съм си така.
Попивам в себе си
всяка сълза
от удоволствието
в теб да се разтворя
Миг на докосване само.
После, после, после...
Отново ще се превърна
в слънчево зайче,
което по тялото ти
ще си играе...

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??