Feb 3, 2009, 8:27 AM

После

Poetry » Love

697 0 5

Докосвам се до теб,
невидима и непреклонна,
в мислите си.
Не като икона...
Превъплътена във лъчи
от обич. Като
слънчева сянка
преминавам през теб
и вървя по аортата,
към сърцето...
Какво би било?!
Да съм там, да напомням
за себе си.
Болка е.
Сладка болка...
После тихо присядам
на крайчеца на устните ти,
за да докосна усмивката,
която бавно се разстила
по лицето ти
и достига до зениците.
Блести...
Добре съм си така.
Попивам в себе си
всяка сълза
от удоволствието
в теб да се разтворя
Миг на докосване само.
После, после, после...
Отново ще се превърна
в слънчево зайче,
което по тялото ти
ще си играе...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

petinka67 (Петя Кръстева)

Докосващо топло!
Нелко*!

2009-02-03T11:58:52+02:00
miri_miri (Мария Табакова)

Нежност и топлота !

2009-02-03T10:09:11+02:00
tavan (ТайнитеНаТавана СаМного)

докато нощта ви погълне изцяло и ви усмихне
нежно и наситено с емоция
хареса ми

2009-02-03T09:36:55+02:00
stef_bobi (Яна)

Ох...просто невероятно!Поздрав!

2009-02-03T09:10:55+02:00
lips_of_angels (Ем)

Много е хубаво!

2009-02-03T09:04:14+02:00