Последен...
Последен...
И може би от минали години,
и може би от минали лета,
ти пак при мен си - докосни ме,
да бъда жива с твойта топлина!...
Изпрати те Всевишния при мене,
да мога да обичам пак така,
когато преди много време -
със някой друг аз бях жена!...
И може би отминали Любови
във мен остават, но са само прах
и може би са били те окови,
които съм отхвърлила - без страх!...
За мен не значи нищо,
че първия не беше ти,
не съжалявай, че обичаш -
последен само остани!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
