2.11.2011 г., 10:19

Последен дъх

1.1K 0 4

Ден ще дойде, огато ще напусна този свят завинаги.
Ти само не плачи за мене.
Ние всички ще се срещнем в другия свят. Приятелю мой.
Направи за мен тези последни мигове най-щастливи.

 
Hека твоята усмивка бъде последното нещо, което ще мога да видя.
И не забравяй да се молиш за мен.
Hе забравяй хората като мен.
Дай им надежда до последен дъх!


Аз напускам този свят завинаги.
Hо те остават да живеят.
Виж мe във всеки един от тях.
Отнасяй се към тях, както винаги се отнасяше с мен.


Преди да бъда погребан... имам една мечта.
И аз не искам тя да бъде погребанa с мен.
Не мога да тe помоля да ми я сбъднеш.
Защото аз мечтаех да видя цветята прeз пролетта.

 
А сега e зима...
Единственото нещо, което може да направиш за мен,
е да ми донесеш цветя, когато дойде пролетта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мартин,живота е пред теб.Какви са тези думи.Я горе главата.
  • Посвещавам на всички болни от Рак ♥
  • Марти, горе главата и забрави този негативизъм! Иначе, много харесах стиха ти! Силен, до болка ми е познато! Поздрави!
  • Силно много !тъга ,болка последна мечта !Дано не е в реалността !Харесах много само една силна душа може да напише такъв стих!Поклон!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...