15.12.2011 г., 11:27

Последен дъх

689 0 2

Мога ли живота да живея,

като те няма и вече си далеч?

Лесно ли е да те преживея,

заслужава ли си нещастието веч?

 

До вчера за тебе всичко бях,

днес съм само част от вечността.

Макар че последна го видях

познатия ни бряг на любовта.

 

Последен ли ще е дъхът ми,

ще се слея ли с небето?

Дали ще се смрази светът ми

и ще спре в мен сърцето?

 

Дори последен дъх да вдишам,

искам да те усетя за последно.

Точно защото много те обичам,

не искам да си ходя - не е редно.

 

Не искам да замина, без да ти призная,

преди дъхът ми завинаги да спре. 

Единствено теб в живота си  желая,

ти си бил и още си в моето сърце!!!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иваничка Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Влюбено красиво момиче !Харесах!Поздрави!
  • "Не искам да замина, без да ти призная,

    преди дъхът ми завинаги да спре.

    Единствено теб в живота си желая,

    ти си бил и още си в моето сърце!!!"

    Много хубав стих!Поздравявам те!



Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...