Мога ли живота да живея,
като те няма и вече си далеч?
Лесно ли е да те преживея,
заслужава ли си нещастието веч?
До вчера за тебе всичко бях,
днес съм само част от вечността.
Макар че последна го видях
познатия ни бряг на любовта.
Последен ли ще е дъхът ми,
ще се слея ли с небето?
Дали ще се смрази светът ми
и ще спре в мен сърцето?
Дори последен дъх да вдишам,
искам да те усетя за последно.
Точно защото много те обичам,
не искам да си ходя - не е редно.
Не искам да замина, без да ти призная,
преди дъхът ми завинаги да спре.
Единствено теб в живота си желая,
ти си бил и още си в моето сърце!!!
© Иваничка Петкова Всички права запазени