15 дек. 2011 г., 11:27

Последен дъх

695 0 2

Мога ли живота да живея,

като те няма и вече си далеч?

Лесно ли е да те преживея,

заслужава ли си нещастието веч?

 

До вчера за тебе всичко бях,

днес съм само част от вечността.

Макар че последна го видях

познатия ни бряг на любовта.

 

Последен ли ще е дъхът ми,

ще се слея ли с небето?

Дали ще се смрази светът ми

и ще спре в мен сърцето?

 

Дори последен дъх да вдишам,

искам да те усетя за последно.

Точно защото много те обичам,

не искам да си ходя - не е редно.

 

Не искам да замина, без да ти призная,

преди дъхът ми завинаги да спре. 

Единствено теб в живота си  желая,

ти си бил и още си в моето сърце!!!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иваничка Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Влюбено красиво момиче !Харесах!Поздрави!
  • "Не искам да замина, без да ти призная,

    преди дъхът ми завинаги да спре.

    Единствено теб в живота си желая,

    ти си бил и още си в моето сърце!!!"

    Много хубав стих!Поздравявам те!



Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...