MeLDePp (Мелъни)
7 3
5.04.2012 г., 11:31 ч.

Последен дъх 

  Поезия
456 0 2

Мракът ме обгръща,

потъвам в тишина.

Животът се не връща,

свършва се света.

 

Ръце протягам и те хващам,

но ти усети ли ме? Не!

Сега съм аз на друго място,

но в мен все още бие едно сърце.

 

Чия вината беше, че пострадах?

Колата кара ти, 

но с теб се карах

и в мъглата сблъсък се осъществи.

 

Всеки миг си спомням аз с тъга -

плачът, молитвите, как галеше лицето ми...

Сега вървя по път, подобен на дъга,

и напускам живота ти.

 

Не се упреквай за бедата,

всичко отсега ще е наред.

Такава ни била съдбата,

скрий сълзите си и продължи напред.

 

Никога не ще те аз забравя,

като ангел над тебе ще бдя.

Всичките ни прекрасни спомени ще си оставя,

мили, обичам те, ще се срещнем пак във вечността!

© Мелъни Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??