Последен дъх
700
0
2
Мракът ме обгръща,
потъвам в тишина.
Животът се не връща,
свършва се света.
Ръце протягам и те хващам,
но ти усети ли ме? Не!
Сега съм аз на друго място,
но в мен все още бие едно сърце.
Чия вината беше, че пострадах?
Колата кара ти,
но с теб се карах
и в мъглата сблъсък се осъществи.
Всеки миг си спомням аз с тъга -
плачът, молитвите, как галеше лицето ми...
Сега вървя по път, подобен на дъга,
и напускам живота ти.
Не се упреквай за бедата,
всичко отсега ще е наред.
Такава ни била съдбата,
скрий сълзите си и продължи напред.
Никога не ще те аз забравя,
като ангел над тебе ще бдя.
Всичките ни прекрасни спомени ще си оставя,
мили, обичам те, ще се срещнем пак във вечността!
© Мелъни All rights reserved.
